Роси Пандова: „Посветих се на хората с диабет, но не се отказах от музиката”
Уважаеми читатели, днешната ни среща е с обичаната народна певица Роси Пандова, която дълги години бе и водеща на телевизионното предаване „Чанове и звънци” по телевизия „Евроком”. Родена е в Разлог, в продължение на цяло десетилетие е солистка на ансамбъл „Пирин“ – Благоевград, след което се отдава на активна солова кариера. В последните години чрез сдружението си „Култура без граници” тя помага активно на деца и възрастни с диабет.
– Много хора споделят, че 2020 година е била най-лошата в живота им, каква бе тя за теб и какво ти донесе – позитив или негатив?
– Изминалата 2020 година беше интересна, предвид всички неочаквани събития, които се случиха. За себе си мога да я разделя на две – 50% позитив и 50% негатив ми донесе. Изключително чувствителна съм към човешкото страдание, а от миналата година светът е в пандемия, която продължава и сега, за съжаление. Положителното е, че сме живи и здрави, случиха ми се много интересни неща в личен и професионален план. Известна е моята обвързаност с хората, които имат диабет, защото и малката ми дъщеря е в такова състояние. През изминалата година успях да привлека в България вносител на сензори, проследяващи по всяко време нивото на кръвната захар, а това е необходимост за хората с такава диагноза. Случиха се и много неща, които подклаждат желанието ми да продължавам да пея, защото песента е моят пристан.
– Имаш много интересен творчески проект – разкажи повече за него.
– Набелязала съм си един музикален проект за записване на песни, които съм събирала през годините и лекичко, по някакъв си мой начин, съм доразработила и оформила. Безкрайно много обичам изворния фолклор и за мен той е изначалната форма на всичко, което сега наричаме ново фолклорно изкуство. Предвид времето, в което живеем, съвременната обстановка, взаимоотношенията между хората, художествените и естетически търсения знам, че като всяко живо изкуство и фолклорът трябва да се развива в някаква посока и по правилния начин.
– А кой е правилният начин за теб?
– Всъщност точен отговор нямам. Всеки творец сам намира собствената си формула за успех. Ако за мен тя е смесване на алтернативни жанрове, за теб може да е допълване към автентична песен на орнамент, на фрагмент. Всеки творец има собствена визия как да изглежда съвременната форма. За това и фолклорните образци, които съм събирала през годините, няма да прозвучат както съм ги чула някога, но няма да бъдат и скандално различни, ще запазя техния облик. Същевременно ще направя и авторски неща с фолклорни елементи. Смятам да продължа линията, която започнахме с Венци Дреников – съчетаване на рок или друг жанр с елементи от фолклора. Надавам се тази година проектът да бъде реализиран. Мисля, че 2021 ще е по-спокойна и ползотворна, такива са ми надеждите.
– Доколкото разбирам, става дума за нови или по-малко познати песни.
– Да, за тях става дума, защото за мен няма смисъл да презаписвам непрекъснато едно и също нещо. За младите изпълнители сега по-лесно е да станат популярни с позната песен, но това не е достатъчно дори когато си със страхотна прическа, грим и прекрасен костюм. А и има дизайнери, които работят много добре на базата на фолклорните мотиви. По-младите ни колеги изглеждат добре дори и хич да не пеят – грабват вниманието с визия в първия момент. От една страна е добре да пеят популярни песни, защото така се заявяват на сцената. От друга обаче, трябва да имат свой собствен облик. За да направиш име, да си разпознаваем и да имаш някаква тежест в музикалната общност е добре да си изградиш собствен репертоар. С опита, който имаме ние с теб, можем да си позволим всичко, колкото и нескромно да звучи. След всички години, които сме оставили зад себе си, като история и като памет, ние сега експериментираме и си правим кефа с каквото знаем и можем. Когато е било времето съм доказала какво и колко мога. А сега си позволям да се забавлявам. Наскоро на едно събитие съвсем непринудено ме поканиха да изпея няколко неща. Естествено, че зяпах популярните песни, които всички знаят и обичат, защото те са разпознаваеми за хората и те това очакват, но между тях представих и няколко авторски.
– Всевъзможни експерименти се правят в последно време с народните песни, но тe не ни ли отдалечаваt от първообраза?
– Нямам нищо против модерните течения, но те са разновидност, а не основен жанр. За да се запази фолклорът, трябва да се съхранят истинските образци и на тази база да се създават нови. Имаме невероятни музиканти, страхотни инструменталисти. Мислех, че инструменталното и певческото изкуство ще претърпят регрес, заради всички модерни течения, но се оказа, че не съм била права, защото слушам изпълнения на млади таланти, които излизат от музикалните училища и заявяват много сериозно присъствие. Слушам и произведения на наши композитори, създадени на фолклорна основа, те също много ме впечатляват. Тук не говоря за големите имена в българския фолклор, които продължават да работят въпреки стагнацията. Преди няколко години Георги Андреев свири с Найджъл Кенеди – страхотен кеф, уникално! Пуснах си го няколко пъти, наслада за душата!
– Към настоящия момент се създава много музикална продукция, а няма реален пазар и възможности тя да се реализира. Кога според теб ще се върнем към нормален концертен живот?
– Можем да си записваме и да се пеем у дома колкото си искаме, но призванието на артиста е да се реализира пред публика. Не знам кога ще се върнем към нормален концертен живот и не смея да давам прогнози. Надавам се през тази година пандемията да приключи, защото сценичните изкуства са изправени пред голямо изпитание. Според мен излизането от ситуацията ще бъде трудно и бавно. Хората се уплашиха, скриха се по домовете си, не ходят на масови мероприятия. Това прави организаторите по-несигурни, защото е възможно да понесат големи загуби. Не съм песимист, но трябва да се имат предвид тези неща. Да не говорим, че един творец, за да развива и да може да е съизмерим с колегите си от чужбина, трябва постоянно да инвестира, а всичко вече е много скъпо. При положение че инвестираш, а не получаваш възвращаемост, няма как да вървиш напред.
– Продължаващата пандемия и негативните новини пораждат стрес и тревога у много хора, а както знаем тези състояния са сред виновниците за появата на диабет – какви са твоите наблюдения в тази посока?
– Диабетът е заболяване, което се развива лавинообразно. Над 500 000 души в България страдат от него и още не знам точно колко хиляди нямат представа, че го имат. Диабетът от тип 1 манифестира много бързо и е трудно да остане скрит за дълго време. При диабет тип 2 можеш дълго време да имаш високи стойности, преди да настъпи първото усложнение. При рутинните прегледи се хваща единствено, ако се направи изследване на захар или профил, но те не се включва към пълната кръвна картина, трябва да се направят допълнително по симптом или по преценка на лекаря. През изминалата година имаше доста сериозен ръст на заболеваемост от диабет тип 2. Дали това е свързано с прекомерния стрес, некачествената храна или нездравословния начин на живот – не се наемам да прогнозирам, но бумът на диабета е факт.
– Нека припомним храните, от които е добре да се въздържат хората с диабет.
– Бялата захар, бялото брашно, медът, белият ориз, варените картофи – това са все храни, които качват бързо кръвната захар. Всичко трябва да се консумира с мярка. В американската диабетна общност диабетът не се възприема като заболяване, а като състояние. Макар че американците са нацията, която може би се храни най-нездравословно и там има страшно много хора с диабет. Миналата година точно преди пандемията бях на една конференция в Сеул и така разбрах, че източните народи в Азия имат по-малко диабет.
– Като човек, който се е посветил на здравни проблеми през последните години, какво мислиш за масовата ваксинация?
– Ако трябва да съм честна, не смятам да се ваксинирам. Но не отричам, че ваксините са спасили човечеството от много заболявания, които са били смъртоносни в миналото, а сега са изчезнали, или, ако ги има, протичат съвсем леко. Смятам обаче, че дъщеря ми отключи диабет вследствие на ваксина. Мисля, че ваксината срещу Ковид-19 бе създадена и пусната на пазара за много кратко време и все още не е ясно какви ще са дългосрочните усложнения след поставянето й. Независимо от всичко, което чета, на този етап не бих си сложила ваксина.
– Появиха се много конспиративни теории относно корона вируса – твоята истина каква е?
– Всеки приема нещата от висотата на собствената си камбанария и според собствените си разбирания. Обикаляйки по болниците, видях и много страшни картини. Сблъсках се със страха и човешките трагедии. От друга страна смятам, че миналата година през март имаше едно леко преекспониране на ситуацията. Едни бяха много уплашени, а други го отричаха. Това, което видях, е, че този вирус наистина го има и не е безобиден. Много близки хора около мен преминаха през това изпитание.
– Твоето отсъствие от телевизионния екран продължава твърде дълго, не е ли време за завръщане?
– Подготвям стартирането на ново телевизионно предаване, но на екран може би няма да се върна. Замислям го по-скоро като кулинарно, а не фолклорно. Идеята е да насоча общественото внимание към хората с диабет и към това, че те не са различни от останалите. Ще правим подробен анализ на химичния състав на храните и продуктите, ще изчисляваме и колко калории съдържат, при всички случаи ще бъде много интересно. Ще показваме здравословни рецепти, с които лекичко да повлияем на хранителните навици на обществото. А сред най-вредните навици са късната вечеря и прекаляването със сладки храни. Това съвсем не важи само за диабетиците, а за всички.
– Като дългогодишна водеща на фолклорно предаване следиш ли какво се прави днес в тази посока?
– Тези предавания са изключително малко, а още по-малко са тези, които бих искала да гледам. Не бих гледала предаване, в което прозира некомпетентност, неинформираност, липса на точен критерий. За да правиш такова предаване, трябва да познаваш изключително добре и в детайли целия фолклорен бранш. Освен журналистически, трябват и познания в музикалната сфера, контакти с много и различни изпълнители, за да усетиш какъв заряд носят и да знаеш как да проведеш разговора. Не бих гледала самодоволен водещ, който кани едни и същи изпълнители и повтаря неща, правени много преди него.
– Да завършим този разговор с едно пожелание към нашите читатели.
– Може да е стандартно, но винаги пожелавам здраве, защото нищо друго не е толкова важно – нито колко добър музикант си, нито колко успял бизнесмен си, ако не си здрав. Нека здравето да е нашият верен спътник в ежедневието, а късмет, успехи и всичко останало здравият човек може да постигне.